Пунчо Куздин
| Пунчо Куздин | |
| български духовник | |
 | |
| Роден |
1745 г.
|
|---|---|
| Починал | 1814 г.
|
Поп Пунчо Куздин е български възрожденски духовник и просветен деец, автор на един от първите преписи на Паисиевата История славянобългарска, която включва и илюстрации към нея.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в ломското село Мокреш. Той е учител и просветител в селата Мокреш и Вълчедръм. Неговият дамаскин, известен като Поппунчов сборник, е написан през 1796 година, се съхранява в националната библиотека Св. св. Кирил и Методий.[1]
Изследванията му обаче се ограничават с анализа за преписа на Паисиевата история, добавените „много сказания“ и Пролога царски. Изследван е езикът, стилът, първите в историята ни два автопортрета и 56-те рисунки – на Божията майка, на светци и сцени от живота на апостолите, заставките, винетките, плетениците и миниатюрите по 373-те страници с уникални багри и тонове.[1]
Освен богослужебната си работа, която изпълнява в параклиса, построен от него в село Мокреш[2], той е и учител в мокрешкото килийно училище. През 1780 година основава килийно училище и в село Вълчедръм.[1]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Българи/Поп Пунчо Куздин: Русите са единородни на българите // Архивиран от оригинала на 2014-11-29. Посетен на 2014-11-21.
- ↑ www.bnr.bg. Посетен на 2019-10-28.